През годините назад съм излизал с доста момичета и съм минал през доста срещи. С някои съм излизал по повече, но никога не е ставало така, че да се задържа повече от няколко месеца с някое момиче. Не съм имал истинска сериозна връзка до настоящата ми връзка, която мисля, че ще е доста обещаваща.

Та превъртайки лентата назад се замислих дали всъщност съм много капризен, както ми казват всички приятели и дали въобще това е лошо. Да, подбирах доста и винаги съм търсил някакви неща в човека с който съм. Критериите са ми доста, като на различните давам различен приоритет, а други мога да преглътна. Дори настоящата ми приятелка ми направи списък още когато се сваляхме за това какво търся в жените. Базира списъка само на разговорите ни и нещата, които съм и споделял и смея да твърдя, че в общи линия стана доста точен лист с около четирсет неща, които търся.

Относно това дали не съм прекалено капризен, по-скоро мисля, че е умерено. Наистина винаги съм търсил да има някакви допирни точки между нас, да ме кефи като визия и някои други нещица, но ако човек не е капризен и няма никакви претенции към човека отсреща, то много занижава критерия си и някак не е интересно. Нали все пак търсим “единствената” (или в мъжки род в зависимост кой какво търси), а не “абе да има някой там”. Тук важното е не само тя да е единствената за мен, а и тя да чуства същото за мен – да съм единствен – човекът, който може да и даде всичко от което има нужа.

Доста пъти капризите ми са ми давали сила да прекратя една връзка още в началото и сега като гледам не съжалявам за нито една прекратена връзка. Колкото и добри да са били момичета все е имало неща в тях, които съм сметнал, че биха били пречка да сме докрай съвместими. А не се ли получи, няма ли я химията, има ли смисъл да продължаваме и да свикваме с един друг и да се събудим след десет години женени и с две деца? Според мен е нямало.

Капризите не са толкова лошо нещо. И то не точно капризи, а да имаме що годе реална преценка на нещата и да знаем какво се случва. Хубаво е човек да може да се погледне отгоре и да се визуализира при определени ситуации или след време с другия.